Янис Варуфакис, финансовият визионер и безусловния базов доход

Янис Варуфакис е визионер, мислещ икономист и практик, който чрез дълбоките си познания на законите на икономиката, осъзнато предвещава използването на „условен доход“ /така нарича безусловния базов доход/,като полезна социална иновация за 20-те години на XXI-ви век.

Янис Варуфакис е финансов министър на република Гърция и вицепремиер в правителство на Алексис Ципрас, в периода 27 януари – 6 юли 2015 година, говори открито за безусловния базов доход.
Той е професор по икономика в Атинския университет, Гърция и Тексаския университет, Съединените американски щати. Чете лекции и в университетите в Сидни, Австралия и Есекс, Великобритания.
Генерален секретар е на лявата политическа партия MeRA25, която основава през 2018 г.
Безусловният базов доход /ББД/ не е утопичен инструмент, а реален и изключително необходим механизъм за третиране на трудовия пазар с нов, но навременен метод, продиктуван от времето в което живеем, технологичната промяна на оръдията на труда и смяната на производственото мислене и мотивацията на работната сила. Неговите аргументи се основават на макро-икономическата, социалната, психологическата, философската и моралната перспектива на темата за безусловния базов доход.
Той казва:  „Идеята, че бедните трябва да получат безусловен доход, достатъчен за да живеят, е била анатема не само за управниците, но и за работническото движение, което възприема етиката, всичко да се върти около реципрочността, солидарността и приноса в обществото.

Когато преди десетилетия бяха предложени безусловни схеми с основен доход, те неизбежно срещнаха възмутени реакции от страна на асоциациите на работодателите, синдикатите, икономистите и политиците. Напоследък идеята се появи отново, събирайки впечатляваща подкрепа от радикалната левица, зеленото движение и дори от либертарианското право. Причината е нарасналото влияние на машините, които за първи път от началото на индустриализацията заплашват да унищожат повече работни места, отколкото създават с технологичните си иновации, и да изтеглят килима под краката на професионалистите с бели якички.

Тъй като идеята за универсален основен доход се намести успешно тук и се коментира осезаемо, има съпротива както от дясно, така и от ляво настроените политици. Десните политици посочват невъзможността да се наберат достатъчно приходи, за да се финансират такива схеми за универсален базов доход, без да се разрушава частния сектор, и да се намали предлагането на работна ръка и производителността й, поради загубата на стимули за работа. Левите политици се притесняват, че универсалният /базов/ доход ще отслаби борбата за подобряване на условията на трудовия живот на хората, ще узакони бездействащите богати, ще подкопае трудно спечелените права за колективно договаряне, ще срине основите на социалната държава, ще насърчава пасивното гражданство и консуматорството“.

Варуфакис коментира още: „Аз има дълбока вяра в капацитета на човешката мисъл, да работи за себе си и да накара човека да се реализира в живота си, както иска. Това е чудото.“
Наистина е „чудо“, защото чрез сюжети, като от приказките, на хората ще бъде дадено правото да живеят равнопоставено, без да мизерстват, ще имат осигурени достойни базови потребности, ще са задоволени с храна, облекло, образование и здравеопазване и ще могат да развиват способностите си, според собствените си волеизявления.