България

Сърбия ще купува газ от Гърция през България

stvdmin · 28.03.2023 · Оставете коментар

Сърбия проявява интерес към закупуването на определени количества втечнен нефтен газ (LNG) от Александруполис, каза днес сръбският президент Александър Вучич в разговор с гръцкия президент Катерина Сакеларопулу.

Сърбия планира да купува до 3,5 млн. куб. м газ на ден от терминала за втечнен природен газ в гръцкия град Александруполис и да го доставя по изграждащата се междусистемна връзка с България, заяви сръбският президент Александър Вучич.

Гръцкият президент Катерина Сакеларопулу е на тридневно посещение в Сърбия. Днес тя проведе среща при закрити врата с Вучич, последвана от пленарно заседание на двете правителствени делегации, съобщиха гръцките медии.

„Разполагаме с 528 млн. куб. м газови запаси, които са големи резерви за нашата страна, и те се увеличават, защото имаме разрешение да депонираме още 100 млн. куб. м в подземното газово хранилище Банатски двор в руската част, а също така има споразумение с Унгария да направим още едно хранилище, което сме наели от нашите партньори в Унгария. Ще разполагаме с повече от 700 млн. куб. м газ, което не е било възможно досега в нашата история“, заяви сръбският лидер на съвместна пресконференция.

Той се съгласи със Сакеларопулу, че потреблението на природен газ рязко се увеличава поради по-студения отоплителен сезон и през зимата може да достигне 16 млн. куб. м на ден в Сърбия.

„Ето защо разговаряхме с нашите гръцки партньори за по-лесен достъп до Александруполис, за да можем да го използваме, когато през октомври завършим междусистемната връзка с България, откъдето при необходимост бихме могли да получаваме от 3 до 3,5 млн. куб. м дневно“, посочи сръбският президент.

БГНЕС припомня, че Александър Вучич и Румен Радев откриха на 1 февруари изграждането на интерконектора на българска територия, за да се диверсифицират доставките на синьо гориво от Азербайджан, Гърция и други алтернативни на Русия източници.

Сръбските власти по-рано обявиха, че през 2023 г. планират да купуват 1,4 млрд. куб. м газ годишно от Азербайджан чрез интерконектора с България. В Сърбия инсталацията е започнала да функционира на 1 февруари 2022 г.

Изграждащият се интерконектор Ниш-Димитровград, който е с дължина 109 км от сръбска страна, се очаква да струва на Белград около 90 млн. евро, от които 49,6 млн. евро са субсидии от ЕС, а Европейската инвестиционна банка е отпуснала заем от 25 млн. евро. Според плана капацитетът на газопровода ще бъде над 1,8 милиарда кубически метра газ годишно.

На 1 октомври 2022 г. сръбският държавен глава присъства на церемонията по откриването на интерконектора – 182-километров газопровод от Гърция до България, от град Комотини в Гърция до Стара Загора в България. Капацитетът на газопровода е 3 милиарда кубически метра газ годишно, с потенциал за увеличаване на обемите до 5 милиарда кубически метра. Той е предназначен за газ от Азербайджан по Трансадриатическия газопровод (ТАР) и терминал за втечнен природен газ в Александруполис.

В момента Русия е единственият доставчик на природен газ за Сърбия. Официален Белград си е осигурил около 2,2 милиарда кубически метра годишно, или 62% от годишните си нужди от газ, по двугодишен договор с Газпром и планира да резервира около 700 милиона кубически метра газ за зимата на своя територия и в Унгария

Три пъти сме вдигнали износа за Украйна за година

stvdmin · 13.03.2023 · Оставете коментар

В годината, в която Русия нахлу в Украйна, отбраняващата се страна е станала втората най-важна дестинация за българския износ извън ЕС, „отвявайки“ Сърбия и САЩ. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт за 2022 г.

Експортът ни към Украйна е достигнал рекордните 2.249 млрд. лева – при 794 млн. лева за 2021 г., което прави почти тройно увеличение. На първо място както и предни години е Турция, приела наши стоки за 5.435 млрд. лева. А Сърбия е трети по важност пазар извън ЕС с 2.209 млрд. лева.

Бумът в търговията ни с воюващата страна, регистриран от НСИ, е с мирис не на барут, а на петрол. Делът на горивата – моторни и за отопление, е с най-голям дял – над половината от целия износ за Украйна. Само нафтата (газьол) е на стойност над 1.2 млрд. лева, показват данните на НСИ за 11-те месеца на миналата година, цитирани от Money.bg. На следващите места са лекарства и медицински изделия, санитарно-хигиенни материали и храни, най-вече ориз, консерви, шоколадови изделия.

Допреди войната „профилът“ на български износ за Украйна бе доста по-различен. В експортната листа за 2021 г. начело са торове, фармацевтични продукти, машини и електротехнически изделия (бойлерите например бяха на 6-7-о място).

България очаква около 480 млн. евро по плана RePowerEU

stvdmin · 27.02.2023 · Оставете коментар

Сега е моментът държавата, бизнесът и научните среди да намерят най-верните решения – не само в най-голяма степен да се възползваме от възможностите на RePowerEU, но и постигнатите резултати да са дългосрочни и устойчиви. Това каза служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов по време на научен форум „Енергийната трансформация в България в контекста на плана RePowerEU“.

Той напомни, че всяка от държавите от ЕС ще прибави нова глава към националния си план за възстановяване и устойчивост – глава RePowerEU. Това ще помогне за финансиране на инвестиции и реформи в сектора, като за целта са предвидени 20 млрд. евро, а грантът за България е около 480 млн. евро. По думите на министъра това е възможност за индустрията ни да се декарбонизира, да стане по-енергийно ефективна и да разшири своя дял в икономиката на България. Новият план трябва да подпомогне и всички малки и средни предприятия в прехода, които са най-засегнати от високите цени на енергията във всичките й форми, допълни министърът.

Министър Стоянов посочи, че изминалата година ни е показала важността на темата с енергийната независимост и изграждането на енергийни мощности от ново поколение, които поетапно ще заменят въглеродно интензивните такива.

Той изтъкна и че войната в Украйна е накарала Европа да се замисли за степента на енергийната си зависимост, като поставена пред предизвикателствата, е успяла за дни да вземе решения, отлагани с години. По-малко от месец трябваше на европейските лидери, за да вземат решение по отношение на зависимостта на Европа от енергоизточниците на Русия, която е ясна от десетилетия, коментира министърът. Той напомни, че по данни за 2020 година над половината от твърдите изкопаеми горива – предимно въглища, са идвали от Русия и 43 на сто от вноса на газ в Европа е бил от Русия.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, каза по време на форума, че има необходимост от подобни експертни дискусии в търсене на решение за справяне с дългосрочните предизвикателства. Той разказа, че университетът намалява енергийните си разходи, където това е възможно. Ректорът допълни, че висшето училище е стартирало проект за фотоволтаична централа, който се очаква да бъде завършен до края на годината. Българското общество през последните няколко години доста се обърка за това какво трябва да се направи по зелената сделка, кръговата икономика, дали ще се закриват или откриват централи и по други проекти, които не дават посоката, коментира проф. д-р Димитър Димитров и допълни, че това трябва да се „избистри“ било то със стратегия, визия или под формата на общи усилия за това накъде върви България.

Проф. д-р Татяна Хубенова – Делисивкова от Институт за икономически изследвания, напомни по време на форума, че енергетиката като стратегически отрасъл на българската икономика е била изключително приходоносна за българския бюджет и обществото. По думите й сега енергетиците трябва да заемат лидерска роля в предстоящата трансформация в контекста на новите реалности, допълва БТА.

Научноизследователският център по енергиен бизнес и инфраструктура към Катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София са организатори на научния форум в партньорство със Съюза на икономистите в България и Министерството на икономиката и индустрията, съобщиха от висшето училище.

Лазаров: Невъзможно е министрите да определят нов размер на минималната заплата

stvdmin · 24.02.2023 · Оставете коментар

Служебното правителство е задействало процедурата за въвеждане на Директивата за адекватни минимални заплати у нас. Това каза служебният вицепремиер и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров пред БНТ. Той обясни, че срокът за въвеждане на Директивата е 2 години, но правителството ще положи усилия правилата да влязат в сила у нас по-рано.

Лазаров коментира, че последните промени в Кодекса на труда, които гласуваха депутатите, затрудняват процеса.

Според него е невъзможно министрите да определят нов размер на минимална работна заплата до 1 септември. Основните статистически данни, които служат за определяне на минималната заплата, излизат в средата на август. Така на практика не остава време за обществено обсъждане, съгласуване и подготовка на постановлението на правителството.

Лазаров коментира, че механизмът за определяне на минималната заплата не отчита социалния диалог и правилата, заложени в Директивата.

Работодателските организации сезираха еврокомисаря по работни места и социални права, че е възможно формулата за определяне на минималната работна заплата, приета от последния парламент, да нарушава европейското законодателство.

Възможна дата за влизане на България в еврозоната е 1 януари 2025 година

stvdmin · 23.02.2023 · Оставете коментар

Възможна дата за присъединяването на България към еврозоната е 1 януари 2025 година, заяви в интервю за Нова телевизия Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия (ЕК), който отговаря за икономиката в интерес на хората. Той е на посещение у нас и днес ще има срещи с президента Румен Радев, служебния премиер Гълъб Донев и министри от кабинета.

Домбровскис коментира, че основното нещо, което ни забавя по пътя към еврозоната, е инфлацията. България трябваше да въведе еврото от началото на 2024 година, но преди дни бе съобщено, че не е покрила част от критериите, основно заради високата инфлация.

Критерият инфлация подлежи на оценка от експертите на ЕК. Тази оценка показва, че критерият не може да бъде покрит, каза Домбровскис. Той смята, че сред първите стъпки за овладяване на инфлацията е укротяването на енергийните цени. По думите му това е проблем не само за България, но и за цяла Европа. Това е първият начин да се укроти инфлацията. На второ място, това са мерките за подпомагане на икономиката. Фискалната политика трябва да е стабилна, затова мерките за подпомагане трябва да са временни и целенасочени, уточни Домбровскис.

По темата с корупцията по високите етажи и санкциите „Магнитски“, Домбровскис коментира, че в борбата с корупцията и прането на пари най-важно е националното законодателство. То трябва да се прилага правилно, смята зам.-председателят на ЕК. По отношение на защитата на финансовите интереси, това не е на първо място въпрос на санкции, а на законодателство, добави Домбровскис. България трябва да приеме някои важни закони в борбата с изпирането на пари, добави той.

Сътрудничеството с българските власти е конструктивно, каза Домбровскис във връзка със санкциите на Европейския съюз срещу Русия и помощта за Украйна.

На първо място, що се отнася до агресията на Русия срещу Украйна, мисля че е много важно да оказваме цялостна подкрепа на Украйна – политическа, военна и финансова, и да продължаваме да оказваме санкционен натиск към Русия. Трябва да продължаваме да сме солидарни с Украйна, трябва да я подкрепим, за да се брани и да защитава своята територия. Русия има империалистически планове и трябва да бъде спряна, добави Валдис Домбровскис.