Бизнес

Милиардери се стичат към Давос, няма ги руските и китайските

stvdmin · 16.01.2023 · Оставете коментар

Милиардерите, които се отправят към Давос, отразяват променения световен ред. Не беше толкова отдавна, когато руските милиардери бяха неизменна част от Давос, толкова обичайни, колкото и пухените палта Moncler, пише Bloomberg.

Ежегодната конференция на капиталистическия елит обаче ще мине без тях, след като преди почти година Русия нахлу в Украйна.

След две години на пандемично прекъсване Световният икономически форум се завръща в зимната си алпийска обстановка, като ще се проведе от 16 до 20 януари. Но съставът на списъка с гостите милиардери е съвсем различен и отразява глобалните сътресения, които промениха съдбата и изместиха центровете на властта в условията на война, болести и нарастваща инфлация.

За участие в тазгодишното събитие са регистрирани около 116 милиардери, което е с 40% повече, отколкото преди 10 години. Освен отсъстващите руснаци, тази година няма нито един от Китай, тъй като страната все още не се е съвзела от рязкото увеличение на броя на ковид-случаите и срива на фондовия пазар, които през 2022 г. заличиха 224 млрд. долара от състоянието на най-богатите хора в страната.

За запълването на празнината помага нарастването на броя на милиардерите от Персийския залив – регион с новопридобита смелост благодарение на нарастващите цени на петрола и репутацията на място на относителна стабилност в един размирен регион.

От Индия, която в предишни години неизменно присъстваше в Давос, участват 13 милиардери, включително въглищният магнат, превърнал се в диверсифициран индустриалец Гаутам Адани, чието богатство се е увеличило с 44 млрд. долара през миналата година. Понастоящем той е четвъртият най-богат човек в света според индекса на милиардерите на Bloomberg. Почти една трета от всички присъстващи филипинци претендират за 10-цифрено състояние.

Американците, както обикновено, са най-многобройната група – 33 милиардери ще присъстват, включително корпоративни титани, които пропуснаха миналогодишното събитие, отложено за май. Особено добре ще бъде представен Уолстрийт, като в списъка с гостите са Джейми Даймън от JPMorgan Chase & Co., Лари Финк от BlackRock Inc. и Стив Шварцман от Blackstone Inc.

Въпреки близостта им до швейцарския ски курорт, само 18 европейски милиардери са се регистрирали за участие. Единствените участници от засегнатата от рецесията Великобритания са индийци: Лакшми Митал от стоманодобивния гигант ArcelorMittal и неговите деца.

Служебният кабинет е заварил нула одобрени европрограми за нула лева

stvdmin · 14.01.2023 · Оставете коментар

Започваме ударно да отваряме мерки по линия на структурните фондове към Министерството на иновациите и растежа. Само за първите шест месеца на тази година ще осигурим един милиард лева по седем процедури, заяви служебният премиер на иновациите и растежа Александър Пулев пред NOVA.

По думите му служебният кабинет е заварил нула одобрени европрограми за нула лева.

„Пет месеца по-късно имаме десет от десет одобрени програми с осигурен ресурс от 20 милиарда лева за българската икономика. Когато влязох в кабинета на Министерството на иновациите и растежа намерих нула одобрени европрограми, въпреки че програмният период започва 2021 г. В момента и двете структурни програми по линия на министерството са одобрени с обща стойност над пет милиарда лева, които ще се влеят в българската икономика“, коментира Пулев.

Министърът посочи още, че по Плана за възстановяване и устойчивост е имало една отворена процедура, но с едва четири подадени проектни предложения.

„Планът бе отворен и работеше, но никой не знаеше. Затова с екипа ми направихме мобилна приемна, която обиколи всички области в държавата. Направихме 28 срещи с всички областни управители и представители на местния бизнес. В резултат на това по две отворени и вече приключили процедури от Плана имаме подадени над 10 200 проектни предложения“, каза още Пулев. Той прогнозира, че интересът ще става все по-голям.

По първата процедура „Технологична модернизация“ вече са ясни и печелившите проекти. Общо 953 проекта ще получат финансиране от 260 милиона лева, каза още министърът.

На въпрос дали е сигурно, че бизнесът ще получи финансиране с оглед на ситуацията, в която депутатите поискаха предоговаряне на Плана за възстановяване, Пулев увери, че пари има.

Министърът обяви още, че в началото на февруари ще бъде обявена за кандидатстване и третата процедура по Плана за „ВЕИ и батерии за локално съхранение на енергия“ на стойност 200 милиона лева, към която има огромен интерес.

Една от първите процедури, която ще се отвори през април, ще бъде за внедряване на иновации за 293 милиона лева. „Тази процедура ще репликира „Технологична модернизация“. Фирмите, които не са успели да спечелят финансиране по нея и Плана за възстановяване и устойчивост, ще могат да го направят от новата програма за конкурентоспособност“, каза още министърът.

Той допълни, че и двете европрограми по линия на министерството са били одобрени за рекордно кратък срок. Програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 г., с бюджет три милиарда лева, бе изпратена в Брюксел на 16 август и одобрена от Европейската комисия на 3 октомври. Програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г., с бюджет от 2,14 милиарда лева бе изпратена на 26 октомври и одобрена на 5 декември.

Ще отнемат ли роботите работни места?

stvdmin · 06.01.2023 · Оставете коментар

Ще отнемат ли роботите работни места?

Хората си задават този въпрос от много отдавна. Британският икономист Дейвид Рикардо добавя към третото издание на класическите си „Принципи на политическата икономия“, публикувано през 1821 г., глава, озаглавена „За машините“, в която се опитва да покаже как технологиите на ранната индустриална революция могат, поне в началото, да навредят на работниците. Романът на Кърт Вонегът от 1952 г. „Пиано за играчи“ описва Америка в близкото бъдеще, в която автоматизацията е премахнала повечето работни места.

На ниво икономика като цяло присъдата е ясна: досега машините не са премахнали нуждата от работници. Работниците в САЩ са почти пет пъти по-производителни, отколкото в първите следвоенни години, но не се наблюдава дългосрочна тенденция към повишаване на безработицата.

Въпреки това технологиите могат да премахнат определени видове работни места.

През 1948 г. половин милион американци са били заети в добива на въглища; голяма част от тези работни места са изчезнали в началото на 21-ви век не защото сме спрели да добиваме въглища – големият спад в добива на въглища в полза първо на природния газ, а след това и на възобновяемата енергия, започна едва преди около 15 години – а защото добиването на все по-голямо количество въглища се постига с много по-малко работници.

Вярно е, че работните места, които изчезват в резултат на технологичния прогрес, обикновено се заместват от други работни места. Но това не означава, че процесът е бил безболезнен. На отделните работници може да не им е лесно да сменят работата си, особено ако новите работни места са на различни места. Може да се окаже, че уменията им са обезценени. В някои случаи, както при въглищата, технологичната промяна може да изкорени общностите и техния начин на живот.

Както казах, този вид преместване е характерно за съвременните общества от поне два века. Но сега може би се случва нещо ново.

В миналото работните места, замествани от технологиите, обикновено са били свързани с ръчен труд. Машините заместваха мускулите. От една страна, промишлените роботи замениха рутинната работа на конвейера. От друга страна, все повече нараства търсенето на работници, притежаващи знания – термин, въведен от консултанта по управление Питър Дракър през 1959 г. за хората, които се занимават с неповтарящо се решаване на проблеми. Много хора, включително и аз, твърдят, че все повече се превръщаме в икономика на знанието.

Но какво ще стане, ако машините могат да поемат голяма част от това, което в миналото сме смятали за работа, свързана със знания?

Неотдавна изследователската компания OpenAI пусна – при огромен шум в технологичните среди – програма, наречена ChatGPT. Която може да води разговори, които приличат на разговори на естествен език. Можете да задавате въпроси или да отправяте искания и да получавате отговори, които са поразително ясни и дори изглеждат добре информирани. Можете да правите и забавни неща – един колега наскоро поиска и получи анализ на секуларната стагнация под формата на сонет – но нека се придържаме към нещата, които могат да бъдат икономически полезни.

Ще отнемат ли роботите работни места?

ChatGPT е само най-новият пример за технология, която изглежда е в състояние да изпълнява задачи, за които доскоро се изискваха услугите не само на хора, но и на хора със солидно формално образование.

Например машинният превод от един език на друг някога е смятан за шега. Някои читатели може би са чували апокрифната история за руско-английската преводаческа програма. Която взела „духът беше готов, но плътта беше слаба“ и превела „водката беше добра, но месото беше развалено“. В наши дни програмите за превод може и да не създават велика литература, но са подходящи за много цели. И същото е вярно в много области.

Можете да твърдите, че това, което често наричаме изкуствен интелект, всъщност не е интелект. Всъщност може да мине много време, преди машините да могат да бъдат наистина креативни или да предлагат задълбочени прозрения. Но тогава колко от това, което правят хората, е наистина творческо или дълбоко проницателно?

Така че доста от професиите, свързани със знания, могат да бъдат лесно заменими.

Какво ще означава това за икономиката?

Трудно е да се предвиди как точно изкуственият интелект ще се отрази на търсенето на работещи в сферата на знанието. Тъй като то вероятно ще варира в зависимост от индустрията и конкретните работни задачи. Възможно е обаче в някои случаи AI и автоматизацията да са в състояние да изпълняват определени задачи. Основани на знания, по-ефективно от хората, което потенциално да намали нуждата от някои работници със знания. Това може да включва задачи като анализ на данни, изследвания и писане на доклади. Въпреки това е добре да се отбележи, че AI и автоматизацията могат също така да създадат нови възможности за работа за работещите със знания. Особено в области, свързани с разработването и прилагането на AI.

Признавам, че не аз написах абзаца, който току-що прочетохте.Tова направи ChatGPT в отговор на въпроса „Как AI ще се отрази на търсенето на специалисти със знания?“. Откритието, поне за мен, е, че все още отказвам да използвам „въздействие“ като глагол. И не изложи изрично защо като цяло не трябва да очакваме въздействие върху съвкупната заетост. Но вероятно беше по-добър от това, което много хора, включително някои хора, които се смятат за умни, биха написали.

В дългосрочен план повишаването на производителността в отраслите, основани на знанието, както и в миналото в традиционните отрасли. Ще направи обществото по-богато и ще подобри живота ни като цяло (освен ако Скайнет не ни изтреби всички). Но в дългосрочен план всички ние сме смъртни, а още преди това някои от нас може да се окажат или безработни. Или да печелят много по-малко, отколкото са очаквали, имайки предвид скъпото си образование./Пол Кругман, Ню Йорк Таймс

Прочетете още статии от нашият сайт: Ключовата заплаха за икономиката през 2023

Ключовата заплаха за икономиката през 2023

stvdmin · 06.01.2023 · Оставете коментар

Ключовата заплаха за икономиката през 2023

За голяма част от глобалната икономика 2023-а ще бъде трудна година. Тъй като основните двигатели на глобалния растеж – САЩ, Европа и Китай – изпитват отслабване на активността, предупреди ръководителят на Международния валутен фонд.

Новата година ще бъде „по-трудна от годината, която оставяме зад гърба си“, каза управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева пред CBS.

„Защо? Защото трите големи икономики – САЩ, ЕС и Китай, се забавят едновременно“, аргументира се тя.
„Очакваме една трета от световната икономика да е в рецесия, която ще засегне стотици милиони хора“, добави Георгиева.
През октомври МВФ намали перспективите си за глобалния икономически растеж през 2023. Отразявайки войната в Украйна, както и инфлационния натиск и високите лихвени проценти, създадени от централни банки като Федералния резерв на САЩ, целящи да намалят този ценови натиск.

Георгиева каза, че Китай, втората по големина икономика в света, вероятно ще нарасне равно или под глобалния растеж. Което се случва за първи път от 40 години. Това се дължи най-вече на нарастването на случаите на Covid-19 след премахването на нейната политика за „нулев Covid“.

Ключовата заплаха за икономиката през 2023

Очакваният бум на коронавируса там през следващите месеци вероятно ще удари допълнително икономиката и ще задържи както регионалния, така и глобалния растеж, каза Кристалина Георгиева.
„През следващите няколко месеца ще бъде трудно за Китай и въздействието върху китайския растеж ще бъде отрицателно. Въздействието върху региона ще бъде отрицателно, въздействието върху глобалния растеж ще бъде отрицателно“, каза тя.

Междувременно, според Георгиева, икономиката на САЩ стои отделно и може да избегне свиването. Което вероятно ще засегне до една трета от световните икономики.

„САЩ са най-устойчиви и може да избегнат рецесия. Виждаме, че пазарът на труда остава доста силен. Ако пазарът на труда е много силен, Фед може да се наложи да поддържа лихвените проценти по-строги за по-дълго време, за да намали инфлацията“.

Пазарът на труда в САЩ ще бъде централен фокус за служителите на Федералния резерв. Които биха искали да видят отслабване на търсенето на работна ръка, за да подбият ценовия натиск.

Прогнозните данни сочат, че икономиката на САЩ е разкрила още 200 000 работни места през декември и нивото на безработица остава на 3,7% – близо до най-ниското от 1960 г.

Прочетете още статии от нашият сайт: Смърт след лекарска грешка