България очаква около 480 млн. евро по плана RePowerEU

Сега е моментът държавата, бизнесът и научните среди да намерят най-верните решения – не само в най-голяма степен да се възползваме от възможностите на RePowerEU, но и постигнатите резултати да са дългосрочни и устойчиви. Това каза служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов по време на научен форум “Енергийната трансформация в България в контекста на плана RePowerEU”.

Той напомни, че всяка от държавите от ЕС ще прибави нова глава към националния си план за възстановяване и устойчивост – глава RePowerEU. Това ще помогне за финансиране на инвестиции и реформи в сектора, като за целта са предвидени 20 млрд. евро, а грантът за България е около 480 млн. евро. По думите на министъра това е възможност за индустрията ни да се декарбонизира, да стане по-енергийно ефективна и да разшири своя дял в икономиката на България. Новият план трябва да подпомогне и всички малки и средни предприятия в прехода, които са най-засегнати от високите цени на енергията във всичките й форми, допълни министърът.

Министър Стоянов посочи, че изминалата година ни е показала важността на темата с енергийната независимост и изграждането на енергийни мощности от ново поколение, които поетапно ще заменят въглеродно интензивните такива.

Той изтъкна и че войната в Украйна е накарала Европа да се замисли за степента на енергийната си зависимост, като поставена пред предизвикателствата, е успяла за дни да вземе решения, отлагани с години. По-малко от месец трябваше на европейските лидери, за да вземат решение по отношение на зависимостта на Европа от енергоизточниците на Русия, която е ясна от десетилетия, коментира министърът. Той напомни, че по данни за 2020 година над половината от твърдите изкопаеми горива – предимно въглища, са идвали от Русия и 43 на сто от вноса на газ в Европа е бил от Русия.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, каза по време на форума, че има необходимост от подобни експертни дискусии в търсене на решение за справяне с дългосрочните предизвикателства. Той разказа, че университетът намалява енергийните си разходи, където това е възможно. Ректорът допълни, че висшето училище е стартирало проект за фотоволтаична централа, който се очаква да бъде завършен до края на годината. Българското общество през последните няколко години доста се обърка за това какво трябва да се направи по зелената сделка, кръговата икономика, дали ще се закриват или откриват централи и по други проекти, които не дават посоката, коментира проф. д-р Димитър Димитров и допълни, че това трябва да се “избистри” било то със стратегия, визия или под формата на общи усилия за това накъде върви България.

Проф. д-р Татяна Хубенова – Делисивкова от Институт за икономически изследвания, напомни по време на форума, че енергетиката като стратегически отрасъл на българската икономика е била изключително приходоносна за българския бюджет и обществото. По думите й сега енергетиците трябва да заемат лидерска роля в предстоящата трансформация в контекста на новите реалности, допълва БТА.

Научноизследователският център по енергиен бизнес и инфраструктура към Катедра “Икономика на транспорта и енергетиката” на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София са организатори на научния форум в партньорство със Съюза на икономистите в България и Министерството на икономиката и индустрията, съобщиха от висшето училище.